Този сайт използва бисквитки (cookies).
Разбрах

Хотели в Село Баня, до Банско - цени 2025 и оферти за почивка

ТЪРСИ ХОТЕЛ КУРОРТ ОФЕРТИ

Село Баня до Банско
Хотел Вита Спрингс НВ цени 2024 от 65 лв
Хотел Вита Спрингс село Баня
Село Баня до Банско
Хотел Аспа Вила НВ цени 2024 от 99 лв
Хотел Аспа Вила село Баня
Село Баня до Банско
Гранд Хотел Терме All Inclusive цени 2025 от 215 лв
- 15% Намаление
Село Баня до Банско
Хот Спрингс и СПА цени 2024 от 180 лв
- 15% Намаление
Хот Спрингс Медикъл и Спа хотел Баня до Банско
Село Баня до Банско
Римска Баня НВ цени 2024 от 110 лв
Хотел Римска Баня в село Баня
Село Баня до Банско
Хотел Аквилон ВВ цени 2024 от 70 лв
Аквилон хотел
Село Баня до Банско
Севън Сийзънс
Хотел Севън Сизънс Баня - до Банско

Описание на курорта

Село Баня е най- новия спа курорт в България. Разположено е на 5 километра от Банско и Разлог и 155 км от София. Има много археологически находки от тракийско време, старинни къщи и красива природа. Наличието на 70 минерални извора с температура от 50 до 60 градуса по целзий му дава предимство в региона. Около него се издигат върховете на Рила и Пирин. Близостта до ски  пистите на Банско е другия приоритет през зимния сезон.

Баня – кътче, намиращо се в Югозападна България, между трите величествени планини – Пирин, Рила и Родопи, запазило и до днес живописната си природа, своята красота и очарователност.

Местоположение:

Село Баня се намира в центъра на Разложката котловина,  на 5 км от Разлог и Банско, на 25 – 30 км от Якоруда и Симитли и на 150 км от София и Пловдив. Застроена е около многобройните топли минерални извори - общо 72 термални извора, които са 1/3 от минералните извори в Югозападна България,  бликащи от недрата на Баня с температура 45 – 58 °С. През селото протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите, чиято средногодишна сума е около 600 мм.

Исторически данни:

Първите основатели и заселници на село Баня са траките. По време на турското робство християнската църква в селото е разрушена и на нейно място е построена  джамия. През 1801г. цялото село е опожарено, но при управлението на султан Мохамед ІІ, Баня е възстановена. Периодът от началото на XIX век до Кресненско – Разложкото въстание е период на стопански и културен подем за село Баня. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. 

При подготовката на Априлското въстание, на 28 Март 1876г., в Бориковото кафене, е изграден комитет, в който участват: Свещ. Иван Поппанайотов Асянчин, Христо Иванов Венедиков, Лазар Алексиев, Георги Алексиев (Локантаджията), Стоян Бориков и други.

Културно наследство и туризъм:

Баня е надупчена от топли минерални извори.  Лековитата минерална вода, красивата панорама, към величествените Пирин и Рила, чистия планински въздух, приятния климат, се ценят и привличат туристите. Най-големите туристически атракции, популяризиращи древната традиция на балнеологията в региона са двете стари бани в селото – „Турската баня” и „Старата Римска баня”.

Старата българска баня /Римската баня/ е уникален паметник запазен и до днес. Римска баня, построена вероятно през 16 – 17 век е с типичен клетъчен градеж. Банята е построена в характерния римски стил – редуване на каменен ред с три-четири реда плоски печени тухли, сводеста с малки отвори на свода, с ниши и светилници, с комин до входа.

Турската баня е построена по подобие на  Римската баня. За топлото водозахранване нa банята се ползвала „Благата вода”, течаща открито до постройката, за да се охлади.

В селото има запазени 3 черкви - църквата „Свети Георги”, храмът''Св. Успение Богородично”, Евангелската църква и  няколко параклиса - ''Св. Теодор Тирон'', ''Св. Илия'', ''Св. Троица'', ''Св. Спас'', ''Манастирището'', ''Пресвета'',  ''Св. Варвара'' и ''Св. Архангел''. Селото се очертава и утвърждава, като спа център на цялата Югозападна България. На територията на селото има построени редица хотели – „Термо - спа хотел Римска Баня”, спа хотел „Аспа Вила”, „Aquilon Residence & SPA”,  хотел „При Спаска”, апарт хотел   „Спа Вита Спрингс”,  хотел „При Балто”, хотел „Свети Георги”, семеен хотел „Крайпътен рай”, семеен хотел „Свети Никола”, „Изгрева” и няколко къщи за гости.

Минералният плаж се намира в непосредствена близост до Турската баня. Той е открит през 1967 година и е един от малкото минерални басейни в района с почти олимпийски размери 50 на 20 метра. Работи всяко лято от м. Юни до м. Септември.

През 2010 година е изградена спортна площадка в парка пред Хигиенната баня, в която децата спортуват през цялата година. На площадката има игрище за футбол, вoлейбол, тенис и баскетбол.

Всяка пролет се организират турнир по футбол на малки вратички и шах турнир, а през лятото се провежда плажен волейбол.

История на село Баня

Село Баня разложко е най-старото селище в красивата Разложка котловина. Първите негови основатели и заселници са били траките. Селото и околностите са осеяни с археoлогически ценности останали от епохата на великите траки. Съхранени са и десетки стари възрожденски сгради от популярния тип на т.н. разложко-чепинска къща и също така разновидност на древната родопска къща. Паметници на културата са единадесет стари къщи в Баня, също стара Римска баня и древна Турска баня. В землището на село Баня има над 75 минерални извори със средна температура на водата от 45° до 70°С, които се използват предимно за балнеология, SPA, открити и закрити плувни басейни, а също в и старата градска минерална баня. Всичко това и богатите природни дадености на региона, красивите изгледи към величествените планини Пирин, Рила и Родопи, близостта на Баня до ски център Банско оправдава засилващият се целогодишен интерес, който туристите проявяват към селото. Баня се очертава като най-доброто място за SPA хотел не само за региона Разлог - Банско, но и за цялата Югозападна част на България.  

Един прекрасен символ на село Баня е запазената още от римски времена минералня баня, т.н. стара Римска баня, построена в типичен римски стил - ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с малки отвори на свода, отделен сводест клозет, със светилник с комин над свода. Тази къпалня е строена през времето на Римската империя и това доказва, че Баня е селище с много стара история. След разпадане на Римската империя селото остава в границите на Византия до времето на хан Пресиян, който пресъединява тези територии към българската държава. През периода на Второто българско царство село Баня се намира ту под властта на родопските, ту под властта на македонските феодали

Балнеология и SPA традиции, село Баня курортно селище

Именно наличието в изобилие на топли минерални извори и на старите Римска баня и Турска баня подсказва характера на село Баня като СПА център на региона Банско - Разлог и препочитана дестинация за почивка на село. Нарастващото присъствие на СПА хотели Баня показва, че традицията на Баня като курортно селище и балнеоложки център се затвърждава и интересът към минералните извори постоянно расте. 

 

Минералната вода в Баня е със средна температура 58° C

Минерални извори с.Баня. Един литър минерална вода има следното съдържание

 

 Аниони:

 флуор

 8.5 мг

 

 хлор

 9.1 мг

 

 сулфат

 47.68 мг

 

 хидрофосфат

 0.02 мг

 

 хидрокарбонат и карбонат

 134.2 мг

 Катиони:

 натрий и калий

 87.26 мг

 

 калций

 1.6 мг

 

 магнезий

 0.49 мг

 

 желязо

 0.04 мг

 

 метасилициева киселина

 74.8 мг

 

**** Общата сума на минерализацията е: 364.71 мг в 1 (един) литър.

**** Лечебно действие на минералната вода при външна употреба - балнеолечение и SPA процедури

Минералната вода в село Баня може да се използва за SPA, балнеолечение и профилактика на хронично-възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, благоприятна е също  за следоперативна профилактика на стари травми - счупвания на кости, изкълчвания, натъртвания, ревматизъм, ишиас, ломбаго, дископатия, гръбначни възпаления и счупвания, хронични гинекологични заболявания, възпалителни заболявания на нервната система, камъни в бъбреците, черния дроб, стомаха, урологични и кожни болести - акне, псориазис, трипер, сифилис, възпаления на дихателните пътища, неврози, както и хронични натравяния с някои тежки метали (радиоактивен стронций, церий и др.)